español | български | english
De alguna manera las palabras simpre me han acompañado, desde pequeña. Y quizás por eso, he considerado que hablar, poder expresar mis ideas o vestir mis sentimientos de cierta elocuencia, han sido algunos de mis puntos fuertes. Sin embargo, me resulta extremadamente difícil hablar de mí misma. En parte, porque creo que uno nunca se conoce realmente hasta que no sea capaz de verse a través de los ojos de los demás, de los ojos de un extraño. Para mí todo esto es un mundo nuevo por descubrir y explorar.
Y por este motivo, precisamente, me gustaría recorrer al genio de alguien que admiro y que no sólo pertenece a este mundo, sino que hizo de él algo suyo, propio:
No soy nada.
Nunca seré nada.
No puedo querer ser nada.
Aparte de eso, tengo en mí todos los sueños del mundo.
- Álvaro de Campos (Fernando Pessoa), "Estanco"
De Pessoa sí podría hablar y mucho, de su maestría artística, de la capacidad de hablar de sí mismo en tercera persona, de ponerse númerosas máscaras o adoptar otras personalidades. Pero he elegido esta cita con otra intención: describir el propósito y la motivación que hay detrás de este blog. No tengo pretensiones de ser nada, ni tampoco podría querer que esta página llegase a serlo. Tan sólo busco un espacio donde compartir, donde dar voz y forma a todos los sueños, (in)quietudes y melancolías que viven dentro de mí.
Así que, como diría Zaz en su canción : “Bienvenue dans ma réalité!”. Espero que cada uno de vosotros encuentre algo suyo, algún trocito de sí mismo por aquí, y si no, ojalá al menos disfrute el camino.
По един или друг начин, думите винаги са ме съпътствали, още от дете. И може би поради тази причина съм смятала, че речта, умението да изразявам идеите си или да обличам чувствата си в известно красноречие, са сред моите силни страни. Въпреки това ми е изключително трудно да говоря за себе си. Отчасти защото мисля, че в действителност, човек никога не се познава истински, докато не съумее да се види през очите на другите, през очите на някой съвършено непознат. За мен всичко това е нов свят, който тепърва имам да откривам и изследвам.
И точно заради товa, бих искала да прибегна до гения на някой, на когото искрено се възхищавам и който не само принадлежи към този свят, ами го е превърнал в свой собствен:
Не съм нищо.
Никога няма да съм нищо.
Не мога да искам да бъда нищо.
При все това нося в себе си всички мечти на света.
- Алвару де Кампуш (Фернанду Песоа), "Магазинче за тютюн"
За Песоа бих могла да говоря, при това много - за художествено му майсторство, за способността да говори за себе си в третото лице, да слага многобройни маски или да приема ролята на други личности. Но избрах този цитат с друго намерение: да опиша целта и мотивацията, които стоят зад този блог. Нямам претенции да бъда нищо, нито бих могла да искам тази страница някога да стане нещо. Единствено и само търся пространство, в което да споделям, където да се опитам дам глас и форма на всички мечти, (без)покойства и меланхолии, живеещи у мен.
И както би казала Заз в своята песен: “Bienvenue dans ma réalité!”. Надявам се всеки един от вас да намери тук нещо свое, мъничка частица от себе си, ако ли пък не, то поне се надявам да се наслади на пътешествието.
Somehow words have always accompanied me since I was little. And perhaps this is the reason I have considered that using them — being able to express my ideas or dress my feelings in certain eloquence — have been some of my strengths. However it is extremely difficult for me to talk about myself. Partly, because I think you never truly know yourself until you could see yourself through the eyes of others, or through the eyes of a complete stranger. For me, this is a whole new world to discover and explore.
And that is why, actually, I would like to use a bit of help from the genius of someone I admire and who not only belongs to this world, but who made it his own:
I am nothing.
I’ll never be anything.
I couldn’t want to be something.
Apart from that, I have in me all the dreams in the world.
- Alvaro de Campos (Fernando Pessoa), "The Tobacco shop"
I could speak a lot about him, about his artistic mastery, about his ability to speak of himself in the third person, to put on numerous masks or adopt other personalities. But I have chosen this quote with another intention: to describe the purpose and motivation behind this blog. I have no pretense of being anything, nor could I ever want this page to become something. I am just looking for a space where I could share, where I could give voice and form to all the dreams, (un)easiness and melancholies that live in me.
So, as Zaz would say in her song: “Bienvenue dans ma réalité!”. I hope each one of you could find something of yours, a little piece of yourself around here, and if not, I hope you will, at least, enjoy the journey.